-
1 Всяко зло за добро.
Auf Regen folgt Sonnenschein. -
2 добро
добро́ ср., само ед. 1. Gute n, -n o.Pl.; 2. ( добро дело) gute Tat f, -en, Wohltat f, -en; 3. (благополучие, сполука) Gute n, -n o.Pl.; Извършвам нещо добро Etw. Gutes tun; Желая ти всичко добро! Ich wünsche Dir alles Gute!; Това не е на добро! Das bedeutet nichts Gutes, das ist ein schlechtes Zeichen!; Запомням някого с добро Jmdn. in gutem Gedanken behalten; Това е за твое добро! Das geschieht zu deinem Besten!; Всяко зло за добро Glück und Unglück tragen einander auf dem Rücken. -
3 зло
evil(вреда) wrong, harm, mischief(беда) misfortuneпричинявам някому зло do s.o. harmжелая някому зло wish s.o. ill, bear s.o. ill-will/maliceкоренът на злото the root of the evilвсяко зло за добро a blessing in disguise; every cloud has a silver lining; there are gains for all our losses; it's an ill wind that blows nobody goodела зло, че без тебе по- зло of two evils choose the lesser; better the devil you know than the devil you don't* * *зло,ср., само ед. evil; ( вреда) wrong, harm, mischief; ( беда) misfortune; желая някому \зло wish s.o. evil/ill, bear s.o. ill-will/malice; причинявам някому \зло do s.o. harm; • всяко \зло за добро a blessing in disguise; every cloud has a silver lining; there are gains for all our losses; it’s an ill wind that blows nobody good; да спи \зло под камък let sleeping dogs lie; ела \зло, че без тебе по-\зло of two evils choose the lesser; better the devil you know than the devil you don’t; \зло да те забрави may evil pass you by; коренът на \злото the root of the evil.* * *bad; evil; harm: wish s.o. зло - желая зло някому; mischief* * *1. (беда) misfortune 2. (вреда) wrong, harm, mischief 3. evil 4. всяко ЗЛО за добро a blessing in disguise;every cloud has a silver lining;there are gains for all our losses;it's an ill wind that blows nobody good 5. да спи ЗЛО под камък let sleeping dogs lie 6. ела ЗЛО, че без тебе no-ЗЛО of two evils choose the lesser;better the devil you know than the devil you don't 7. желая някому ЗЛО wish s.o. ill, bear s.o. ill-will/malice 8. коренът на ЗЛОто the root of the evil 9. причинявам някому ЗЛО do s.o. harm -
4 добро
ср bien m, bienfait m, bonheur m; отговарям на лошото с добро rendre le bien pour le mal; правя добро faire du bien, faire le bien; работя за общо добро travailler pour le bien commun (pour le bien public); на добро! grand bien vous fasse! а доброто само се хвали а bon vin pas d'enseigne! всяко зло за добро а quelque chose malheur est bon; не разбира (не взема) от добро il ne veut pas entendre raison, il refuse d'entendre raison, il n'entend aucune raison; il n'entend ni rime, ni raison; с добро amicalement, а l'amiable; желая ви всичко добро je vous souhaite du bien, tout ce qu'il y a de bien; дал бог добро dieu te bénisse! -
5 зло
ср 1. mal m; 2. (нещастие, беда) malheur m, mauvaise fortune f а доброто и злото наедно вървят le bonheur et le malheur vont de pair; ела, зло, че без тебе по-зло entre deux malheurs on choisit le moindre; всяко зло за добро а quelque chose malheur est bon; да спи зло под камък ne réveillons pas le chat qui dort. -
6 Auf Regen folgt Sonnenschein.
Всяко зло за добро.Deutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > Auf Regen folgt Sonnenschein.
-
7 ill
{il}
I. 1. predic болен
to be/feel ILL болен съм, чувствувам се неразположен
to fall/get/be taken ILL разболявам се, заболявам (with от)
2. лош (за име, въздействие, услуга и пр.)
3. лош, зъл, жесток, враждебен, неприязнен, вреден, неблагоприятен
ILL feeling враждебност, неприязън
4. лош, раздразнителен, мрачен (за характер, настроение), лош, невъзпитан, неприличен (за държание)
5. лош, незадоволителен, несъвършен
6. мъчен, капризен (за човек)
an ILL man to pleas човек, на когото е мъчно да се угоди
it's an ILL wind that blows nobody good всяко зло за добро
II. 1. зле, лошо, неправилно, (на) криво, неблагоприятно
to take something ILL разбирам нещо зле/неправилно/криво, вземам накриво, обиждам се
to speak ILL of говоря зле за
it will go ILL with them ще си изпатят
it ILL becomes you to не ти прилича да
2. зле, недостатъчно
to be ILL provided with не съм добре снабден с
3. едва ли, трудно
I can ILL afford to едва ли мога да си позволя да
the government can ILL afford elections at present правителството едва ли може да си позволи да произвежда избери сега
III. 1. зло, злина, вреда
to do ILL върша зло
2. нещо лошо/неблагоприятно
I know no ILL of him не знам нищо лошо за него
for ILL or well за добро или зло
3. pl нещастия, несгоди, беди, злини, страдания, мъки
IV. 1. a pred болен (of, with), лош, зъл
ILL luck лош късмет
as ILL luck would have it за нещастие
ILL success неуспех
do an ILL turn (to) увреждам, напакостявам, правя зло на
ILL humour n лошо настроение
2. n зло
speak ILL of злословя по адрес на
3. adv лошо, неблагоприятно
be ILL at ease чувствувам се неудобно
take (something) ILL засягам се, обиждам се от
4. съкр. от I will, I shall* * *{il} a 1. predic болен; to be/feel ill болен съм; чувствувам се нер(2) {il} adv 1. зле, лошо; неправилно; (на)криво; неблагоприятно;{3} {il} n 1. зло, злина; вреда; to do ill върша зло; 2. нещо лошо/* * *вреда; зле; зло; зъл; лошо; лош;* * *1. adv лошо, неблагоприятно 2. an ill man to pleas човек, на когото е мъчно да се угоди 3. as ill luck would have it за нещастие 4. be ill at ease чувствувам се неудобно 5. do an ill turn (to) увреждам, напакостявам, правя зло на 6. for ill or well за добро или зло 7. i can ill afford to едва ли мога да си позволя да 8. i know no ill of him не знам нищо лошо за него 9. i. predic болен 10. ii. зле, лошо, неправилно, (на) криво, неблагоприятно 11. iii. зло, злина, вреда 12. ill feeling враждебност, неприязън 13. ill humour n лошо настроение 14. ill luck лош късмет 15. ill success неуспех 16. it ill becomes you to не ти прилича да 17. it will go ill with them ще си изпатят 18. it's an ill wind that blows nobody good всяко зло за добро 19. iv. a pred болен (of, with), лош, зъл 20. n зло 21. pl нещастия, несгоди, беди, злини, страдания, мъки 22. speak ill of злословя по адрес на 23. take (something) ill засягам се, обиждам се от 24. the government can ill afford elections at present правителството едва ли може да си позволи да произвежда избери сега 25. to be ill provided with не съм добре снабден с 26. to be/feel ill болен съм, чувствувам се неразположен 27. to do ill върша зло 28. to fall/get/be taken ill разболявам се, заболявам (with от) 29. to speak ill of говоря зле за 30. to take something ill разбирам нещо зле/неправилно/криво, вземам накриво, обиждам се 31. едва ли, трудно 32. зле, недостатъчно 33. лош (за име, въздействие, услуга и пр.) 34. лош, зъл, жесток, враждебен, неприязнен, вреден, неблагоприятен 35. лош, незадоволителен, несъвършен 36. лош, раздразнителен, мрачен (за характер, настроение), лош, невъзпитан, неприличен (за държание) 37. мъчен, капризен (за човек) 38. нещо лошо/неблагоприятно 39. съкр. от i will, i shall* * *ill [il] I. adj 1. predic болен; нездрав; to fall ( get, be taken) \ill разболявам се, заболявам ( with от); 2. лош, зъл; враждебен, неприязнен; вреден; неблагоприятен; \ill will зложелателство; \ill effects неблагоприятни последици; to do s.o. an \ill turn правя на някого зло; it's an \ill wind that blows nobody any good всяко зло за добро; of \ill omen злокобен, зловещ; 3. лош (за име, влияние, услуга и пр.); 4. лош, тежък, раздразнителен, мрачен, намусен (за настроение, характер); лош, невъзпитан, неприличен (за поведение); 5. лош, незадоволителен, несъвършен; \ill success неуспех; 6. ост. мъчен, капризен (за човек); II. adv 1. зле, лошо; неправилно, криво; неблагоприятно; to take s.th. \ill разбирам нещо зле (неправилно, криво); обиждам се, засягам се; \ill at ease неудобно, притеснено, неловко; to speak \ill of говоря зле за, подценявам; it will go \ill with them ще си изпатят; it \ill becomes you не ти прилича да; 2. зле, недостатъчно; to be \ill provided with не съм добре снабден с, недостатъчно съм снабден с; 3. едва ли, трудно; I can \ill afford to едва ли мога да си позволя да; III. n 1. зло, вреда; to do \ill върша зло; 2. нещо лошо (неблагоприятно); I know no \ill of him не знам нищо лошо за него; 3. pl нещастия, несгоди, беди, страдания, мъки; the \ills of life несгодите на съдбата. -
8 silver
{'silvə}
I. 1. сребро
worked with SILVER текст. със сребърни нишки
2. събир. сребърни монети, дребни пари, сребърни предмети
to change into SILVER развалям (банкнота) в дребни пари
table SILVER (сребърни) прибори
3. сребърен цвят/блясък
4. attr сребърен
SILVER wedding сребърна сватба, сребрист, мек, ясен (за звук)
to have a SILVER tongue красноречив съм
every cloud has a SILVER lining всяко зло за добро, всяко нещо си има и добрата страна
the SILVER screen киното
II. 1. посребрявам (u прен.), сребрея
2. амалгамирам (стъкло)* * *{'silvъ} n 1. сребро; worked with silver текст. със сребърни нишки;(2) {'silvъ} v 1. посребрявам (u прен.); сребрея; 2. амалгамир* * *сребърен; сребро; сребрист;* * *1. attr сребърен 2. every cloud has a silver lining всяко зло за добро, всяко нещо си има и добрата страна 3. i. сребро 4. ii. посребрявам (u прен.), сребрея 5. silver wedding сребърна сватба, сребрист, мек, ясен (за звук) 6. table silver (сребърни) прибори 7. the silver screen киното 8. to change into silver развалям (банкнота) в дребни пари 9. to have a silver tongue красноречив съм 10. worked with silver текст. със сребърни нишки 11. амалгамирам (стъкло) 12. сребърен цвят/блясък 13. събир. сребърни монети, дребни пари, сребърни предмети* * *silver[´silvə] I. n 1. сребро; bar \silver сребро на кюлчета; German ( nickel) \silver китайско сребро, ново сребро, алпака; 2. събир. сребърни монети; change this into \silver развалете ми тази банкнота в дребни пари (сребърни); have you any \silver on you имаш ли дребни? loose \silver сребърни монети; 3. кухненски прибори; 4. фот. сребърно съединение; 5. сребрист блясък (цвят); II. v 1. посребрявам (и прен.); 2. амалгамирам ( огледало); 3. фот. сенсибилизирам (очувствявам) ( фотоплака, филм) със сребърна сол; III. adj 1. сребърен (и хим.); S. Age сребърен век; \silver wedding сребърна сватба; прен. второкласен (не златен); \silver medal второ място в класиране; сребърен медал; 2. сребрист ( цвят); • the \silver streak разг. Ламанш; every cloud has a \silver lining всяко зло за добро, всяко нещастие си има добра страна; a \silver tongue красноречие; ясен изговор. -
9 blessing
{'blesiŋ}
1. благословия
2. дар, благодат, блаженство, щастие, благо
3. благодарствена молитва преди и след ядене
a BLESSING in disguise всяко зло за добро* * *{'blesin} n 1. благословия; 2. дар, благодат: блаженство; ща* * *благословия; благодат; блаженство;* * *1. a blessing in disguise всяко зло за добро 2. благодарствена молитва преди и след ядене 3. благословия 4. дар, благодат, блаженство, щастие, благо* * *blessing[´blesiʃ] n 1. благословия, славене, величаене; благопожелание; to give ( pronounce) the \blessing изричам (прочитам) благословия (в църква); \blessings upon you! бъдете благословени! to ask a \blessing чета молитва (преди или след ядене); 2. благодат; дар; блаженство; щастие; the \blessings of civilization благата на цивилизацията; • a \blessing in disguise всяко зло за добро; an unappropriated \blessing шег. неомъжена жена; to count o.'s \blessings радвам се на това, което имам, благодарен съм за това, което ми е отредено (и не страдам от това, което ми липсва); a mixed \blessing нещо колкото добро, толкова и лошо; нож с две остриета; to have too much of a ( his) mother's \blessing много капризен (разглезен) съм; много чувствителен съм; out of God's \blessing into the warm sun от трън, та на глог. -
10 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
11 wind
{wind}
I. 1. вятър, буря
against the WIND, in the WIND's eye, in the teeth of the WIND срещу вятъра
between WIND and water мор. във водолинията/ватерлинията, прен. на опасно/чувствително/уязвимо място/позиция
down/before the WIND пo посока на вятъра
to sail close to/near the WIND плувам, доколкото e възможно, срещу вятъра, прен. действувам/държа се на границата на приличието/честността
to know/find out how the WIND blows/lies знам/разбирам накъде духа вятърът/как стоят работите
on a WIND мор. срещу вятъра
off the WIND мор. с вятъра откъм кърмовата част
like the WIND (бързо) като вихър
2. рl четирите посоки на света, четирите точки на компаса
from/to the four WINDs от/на всички посоки/страни
3. въздушна струя/поток
4. лъх/миризма, донесена от вятъра
to get WIND of подушвам (и прен.)
5. слух, мълва
to take/get WIND разчувам се
6. въздух, газ
to break WIND пускам газове
to bring up WIND оригвам се
7. дъх, дишане
to get/recover one's WIND поемам си дъх, отдъхвам си
to lose one's WIND задъхвам се, секва ми дъхът
to have the WIND up sl. изплашвам се, страхувам се
to put the WIND up on someone стряскам/изплашвам някого
second WIND възстановено нормално дишане (след задъхване), прен. подновена енергия/сили
to have a good/a long WIND дишам правилно/спокойно
to have a bad WIND дишам неправилно/неспокойно, лесно се задъхвам
to be in good WIND, to have plenty of WIND дишането ми e правилно, не се задъхвам
8. празни приказки, празнословие, самодоволство
9. sl. стомах, под лъжичката/ребрата
10. духови инструменти
to have the WIND of мор. в по-благоприятно положение съм от, по следите съм на
to take the WIND out of someone's sails разг. отнемам възможността на някого да каже/направи нещо, като го изпреварвам, смачквам фасона на някого
to cast/fling/throw to the WINDs хвърлям на вятъра, пилея, захвърлям (всяко благоразумие, приличие и пр.), пускам му края
to be in the WIND разг. предстоя, готвя се, мътя се, подготвям се
to get the WIND of имам преимущество пред
WIND is in that quarter нещата стоят така
to raise the WIND събирам пари, набирам нужните средства
to throw/fling caution/prudence to the WIND тръгвам през просото
II. 1. подушвам, надушвам
2. карам/правя да се задъха
to be WINDed by running задъхан съм от тичане
3. давам възможност (на кон и пр.) да си отдъхне/почине
III. 1. вия се, извивам се, лъкатуша
2. навивам (се), увивам (се), обвивам, намотавам
to WIND one's arms round someone, to WIND someone in one's arms обвивам ръце около някого, обгръщам някого с ръце
3. навивам, курдисвам (часовник и пр.)
4. издигам с въртене на макара и пр. (кофа с вода от кладенец и пр.)
5. въртя, завъртам (се)
to WIND the ship завъртам кораба в обратна посока
6. to WIND one's way, to WIND oneself промъквам се/намъквам се предпазливо
to WIND oneself /one's way into someone's heart/affections умело/неусетно спечелвам сърцето на някого
wind back връщам филмова лента обратно в касетката, пренавивам лента
wind down свалям/смъквам с въртене (щори, прозорец на кола и пр.), развивам се докрай (за пружина на часовник и пр.), отслабвам, замирам (за акция и пр.)
wind in навивам/намотавам връв/жица на въдица, изкарвам (риба) на брега
wind off развивам (се), размотавам (се)
wind on завъртам филмова лента за следващата снимка
wind up навивам, намотавам, навивам, курдисвам (часовник, играчка и пр.), вдигам с въртене (щори, прозорец на кола и пр.), развълнувам, възбуждам, разпалвам
to get wound up разгорещявам се, разпалвам се
to be wound up to a fury вбесен съм, свършвам, привършвам, приключвам (дебати, програма и пр.), ликвидирам (предприятие и пр.), решавам, приключвам (въпрос), свършвам/озовавам се/попадам някъде/в някакво положение
he wound up by killing his tormentor той свърши с това, че уби своя мъчител, свършвам, завършвам
he wound up by saying накрая/в заключение той каза
IV. 1. въртене, завъртане
2. извивка, завой
3. намотка
4. изкривяване, измятане (на дъска и пр.)* * *{wind} n 1. вятър; буря; against the wind, in the wind's eye, in the t(2) {wind} v 1. подушвам, надушвам; 2. карам/правя да се задъха;{3} {waind} v (wound {waund}, -ed {-id}) 1. вия се, извивам{4} {waind} n 1. въртене, завъртане; 2. извивка, завой; 3. намот* * *увивам; вятър; вия се; криволича; обвивам;* * *1. against the wind, in the wind's eye, in the teeth of the wind срещу вятъра 2. between wind and water мор. във водолинията/ватерлинията, прен. на опасно/чувствително/уязвимо място/позиция 3. down/before the wind пo посока на вятъра 4. from/to the four winds от/на всички посоки/страни 5. he wound up by killing his tormentor той свърши с това, че уби своя мъчител, свършвам, завършвам 6. he wound up by saying накрая/в заключение той каза 7. i. вятър, буря 8. ii. подушвам, надушвам 9. iii. вия се, извивам се, лъкатуша 10. iv. въртене, завъртане 11. like the wind (бързо) като вихър 12. off the wind мор. с вятъра откъм кърмовата част 13. on a wind мор. срещу вятъра 14. second wind възстановено нормално дишане (след задъхване), прен. подновена енергия/сили 15. sl. стомах, под лъжичката/ребрата 16. to be in good wind, to have plenty of wind дишането ми e правилно, не се задъхвам 17. to be in the wind разг. предстоя, готвя се, мътя се, подготвям се 18. to be winded by running задъхан съм от тичане 19. to be wound up to a fury вбесен съм, свършвам, привършвам, приключвам (дебати, програма и пр.), ликвидирам (предприятие и пр.), решавам, приключвам (въпрос), свършвам/озовавам се/попадам някъде/в някакво положение 20. to break wind пускам газове 21. to bring up wind оригвам се 22. to cast/fling/throw to the winds хвърлям на вятъра, пилея, захвърлям (всяко благоразумие, приличие и пр.), пускам му края 23. to get the wind of имам преимущество пред 24. to get wind of подушвам (и прен.) 25. to get wound up разгорещявам се, разпалвам се 26. to get/recover one's wind поемам си дъх, отдъхвам си 27. to have a bad wind дишам неправилно/неспокойно, лесно се задъхвам 28. to have a good/a long wind дишам правилно/спокойно 29. to have the wind of мор. в по-благоприятно положение съм от, по следите съм на 30. to have the wind up sl. изплашвам се, страхувам се 31. to know/find out how the wind blows/lies знам/разбирам накъде духа вятърът/как стоят работите 32. to lose one's wind задъхвам се, секва ми дъхът 33. to put the wind up on someone стряскам/изплашвам някого 34. to raise the wind събирам пари, набирам нужните средства 35. to sail close to/near the wind плувам, доколкото e възможно, срещу вятъра, прен. действувам/държа се на границата на приличието/честността 36. to take the wind out of someone's sails разг. отнемам възможността на някого да каже/направи нещо, като го изпреварвам, смачквам фасона на някого 37. to take/get wind разчувам се 38. to throw/fling caution/prudence to the wind тръгвам през просото 39. to wind one's arms round someone, to wind someone in one's arms обвивам ръце около някого, обгръщам някого с ръце 40. to wind one's way, to wind oneself промъквам се/намъквам се предпазливо 41. to wind oneself /one's way into someone's heart/affections умело/неусетно спечелвам сърцето на някого 42. to wind the ship завъртам кораба в обратна посока 43. wind back връщам филмова лента обратно в касетката, пренавивам лента 44. wind down свалям/смъквам с въртене (щори, прозорец на кола и пр.), развивам се докрай (за пружина на часовник и пр.), отслабвам, замирам (за акция и пр.) 45. wind in навивам/намотавам връв/жица на въдица, изкарвам (риба) на брега 46. wind is in that quarter нещата стоят така 47. wind off развивам (се), размотавам (се) 48. wind on завъртам филмова лента за следващата снимка 49. wind up навивам, намотавам, навивам, курдисвам (часовник, играчка и пр.), вдигам с въртене (щори, прозорец на кола и пр.), развълнувам, възбуждам, разпалвам 50. въздух, газ 51. въздушна струя/поток 52. въртя, завъртам (се) 53. давам възможност (на кон и пр.) да си отдъхне/почине 54. духови инструменти 55. дъх, дишане 56. извивка, завой 57. издигам с въртене на макара и пр. (кофа с вода от кладенец и пр.) 58. изкривяване, измятане (на дъска и пр.) 59. карам/правя да се задъха 60. лъх/миризма, донесена от вятъра 61. навивам (се), увивам (се), обвивам, намотавам 62. навивам, курдисвам (часовник и пр.) 63. намотка 64. празни приказки, празнословие, самодоволство 65. рl четирите посоки на света, четирите точки на компаса 66. слух, мълва* * *wind [wind] I. n 1. вятър; the \wind rises ( falls) вятърът се усилва (стихва); against the \wind, in the \wind's eye, in the teeth of the \wind срещу вятъра; between \wind and water мор. във водолинията (ватерлинията); прен. под лъжичката; на най-уязвимото място; down \wind, before the \wind по посока на вятъра; to take the \wind out of s.o.'s sail(s) прен. подкопавам нечие самочувствие, отнемам увереността на някого; to sail to ( be close to, be near) the \wind плувам под възможно най-малък ъгъл срещу вятъра; прен. действам (държа се) на границата на приличието или честността; рискувам; to know ( find out) how the \wind blows ( lies) прен. знам (разбирам) накъде духа вятърът (как стоят работите); on a \wind мор. срещу вятъра; off the \wind мор. с вятъра откъм кърмата; like the \wind (бързо) като вихър; it's an ill \wind ( that blows nobody any good) всяко зло за добро; to spit in the \wind прен. опитвам се да постигна нещо невъзможно, ритам срещу ръжена; to be left twisting ( swinging) in the \wind оставен съм на произвола на съдбата; to whistle in the \wind говоря празни приказки (безсмислици), чеша си езика; 2. pl четирите посоки на света, четирите точки на компаса; from (to) the four \winds от (на) всички посоки (страни); 3. въздушна струя; 4. миризма (донесена от вятъра); to get \wind of подушвам (и прен.); 5. мълва, слух; to take ( get) \wind разчува се; to be in the \wind носи се из въздуха (прен.); предстои; to catch ( get) \wind of дочувам ( слух); надушвам; 6. мед. газове; to break \wind пущам газове; to bring up \wind оригвам се; 7. дъх; дишане; to get ( recover) o.'s \wind поемам си дъх, отдъхвам си; broken \wind лошо дишане, задъхване (особ. у кон); second \wind възстановено, спокойно, равномерно дишане (след задъхване); прен. възстановено желание и енергия за действие; to be in good \wind, to have plenty of \wind дишането ми е правилно, не се задъхвам, имам въздух; 8. празни приказки, празнословие; 9. лъжичка, (под) ребрата; 10. духови инструменти; brass \wind медни инструменти; wood \wind флейти, кларнети, фаготи и под.; • to be ( three sheets) in the \wind разг. пиян съм, нафиркал съм се; to blow in the \wind разисква се, обсъжда се, премисля се (без да е взето решение); to get the \wind up изплашвам се, хваща ме шубе; to put the \wind up изплашвам; to raise the \wind намирам пари; II. v 1. подушвам, надушвам; 2. карам да се задъха; изкарвам въздуха (за удар); to be \winded by running задъхан съм от тичане; 3. давам възможност да си отдъхне (почине); to stop to \wind а horse спирам, за да си отдъхне конят; 4. потупвам бебе по гърба, за да се оригне; 5. проветрявам, изнасям на въздух (на слънце); III. wind [waind] I. v ( wound [waund]) 1. вия се, извивам се; лъкатуша, вървя на зигзаг, криволича; 2. навивам (се), увивам (се), обвивам; намотавам; to \wind o.'s arms round s.o., to \wind s.o. in s.o.'s arms обвивам ръце около някого, обгръщам някого с ръце; to \wind round o.'s little finger прен. въртя ( някого) на пръста си; 3. навивам (часовник и пр.); 4. издигам (с въртене); 5. излагам по заобиколен начин ( идеи); представям индиректно; 6. въртя, завъртам; to \wind the ship завъртам кораба в обратна посока; 7.: to \wind o.'s way, to \wind o.s. промъквам се предпазливо; III. n 1. въртене; завъртане; 2. извивка, завой; намотка; 3. тех. изкривяване, измятане (на дъска); IV. wind [waind] v ( winded[´waindid], wound [waund]) давам ( сигнал) с рог и пр.; надувам, изсвирвам с (рог и пр.). -
12 best
{best}
I. a прев. cm. от good най-добър, най-хубав, най-удобен, най-благоприятен, най-изгоден, най-же-лан
the BEST part of повечето/по-голямата част от
o/s BEST girl разг, възлюбена, изгора, симпатия
to make the BEST use of something използувам нещо най-пълно/рационално
II. 1. най-добре, най-хубаво
2. най-вече, повече от всичко
тy BEST hated man най-омразният ми човек
she loves him BEST тя обича най-много него
you had BEST go now най-разумно e да си вървиш сега
III. n най-доброто, най-хубавото
to hope for the BEST надявам се, че всичко ще мине/ще се нареди добре
at BEST в най-добрия случай
at one's BEST в най-добрия си вид/форма
in one's (Sunday) BEST с най-хубавите си дрехи
to do one's BEST правя всичко възможчо
all for the BEST с най-добри намерения, за добро
at the BEST of times при най-добрите обстоятелства
all the BEST всичко най-хубаво (пожелание)
to get/have the BEST of someone вземам връх/предимство/надминавам/надхитрявам някого
to get/have the BEST of it спечелвам, побеждавам, успявам (в спор и пр.)
to the BEST of one's abilities според възможностите си
to make the BEST of things задоволявам се/примирявам се с това, което е/което имам
to make the BEST of извличам максимална полза/изгода от
to make the BEST of one's opportunities използувам докрай възможностите си
to give someone BEST признавам превъзходството на някого
to turn out for the BEST свършвам добре, оправям се
to the BEST of my judgement доколкото мога да преценя
with the BEST не по-зле от другите/от най-добрите
IV. v разг. побеждавам, надхитрявам, превъзхождам* * *{best} а прев. cm. от good най-добър, най-хубав; най-удобен; най(2) adv прев. cm. om well 1. най-добре, най-хубаво; 2. най-ве{3} n най-доброто, най-хубавото; to hope for the best надявам се{4} v разг. побеждавам; надхитрявам; превъзхождам.* * *1 a най-добър; най-голям;2 n: her Sunday BEST празничните й дрехи be at one's BEST съм на висотата си, в най-добрата форма do, try one's BEST правя всичко което мога get (have) the BEST of побеждавам, вземам връх над have the BEST of the bargain съм в най-изгодно положение make the BEST of it (of a bad business) не изгубвам кураж, справям се с трудно положение to the BEST of my ability доколкото ми позволяват способностите to the BEST of my knowledge доколкото зная;3 v разг. вземам връх над; надхитрявам;4 adv най-добре;best man; n шафер.* * *1. all for the best с най-добри намерения, за добро 2. all the best всичко най-хубаво (пожелание) 3. at best в най-добрия случай 4. at one's best в най-добрия си вид/форма 5. at the best of times при най-добрите обстоятелства 6. i. a прев. cm. от good най-добър, най-хубав, най-удобен, най-благоприятен, най-изгоден, най-же-лан 7. ii. най-добре, най-хубаво 8. iii. n най-доброто, най-хубавото 9. in one's (sunday) best с най-хубавите си дрехи 10. iv. v разг. побеждавам, надхитрявам, превъзхождам 11. o/s best girl разг, възлюбена, изгора, симпатия 12. she loves him best тя обича най-много него 13. the best part of повечето/по-голямата част от 14. to do one's best правя всичко възможчо 15. to get/have the best of it спечелвам, побеждавам, успявам (в спор и пр.) 16. to get/have the best of someone вземам връх/предимство/надминавам/надхитрявам някого 17. to give someone best признавам превъзходството на някого 18. to hope for the best надявам се, че всичко ще мине/ще се нареди добре 19. to make the best of one's opportunities използувам докрай възможностите си 20. to make the best of things задоволявам се/примирявам се с това, което е/което имам 21. to make the best of извличам максимална полза/изгода от 22. to make the best use of something използувам нещо най-пълно/рационално 23. to the best of my judgement доколкото мога да преценя 24. to the best of one's abilities според възможностите си 25. to turn out for the best свършвам добре, оправям се 26. with the best не по-зле от другите/от най-добрите 27. you had best go now най-разумно e да си вървиш сега 28. най-вече, повече от всичко 29. тy best hated man най-омразният ми човек* * *best [best] (превъзх. степен от good, well) I. adj 1. най-добър, най-хубав; 2. най-голям; the \best part най-голямата част от; 3. най-изгоден, удобен, полезен, благоприятен; подходящ; приемлив; the \best way to най-удобният начин да; • o.'s \best girl sl любимо момиче; o.'s \best bet най-доброто, което може да се направи; to put o.'s \best foot foremost вървя бързо; докарвам се, старая се, любезнича, разг. подмазвам се ( for, with), показвам се в най-добра светлина; II. adv най-добре; повече от всичко; had \best (с inf без to) най-добре; най-разумно е да; you had \best take a look най-добре е да погледнеш; I like this the \best най-много харесвам това; III. n най-доброто, най-хубавото (нещо); the \best of care най-добрата грижа; o.'s ( Sunday) \best празнични дрехи (премяна); to change into o.'s \best пременявам се, контя се, разхубавявам се, разг. труфя се; to hope for the \best надявам се, че нещата ще се оправят; to be at o.'s \best блестящ, на висота съм; at \best в най-добрия случай; I did it for the \best направих го с най-добри намерения; to do ( try) o.'s ( level) \best, to do as \best one can \best правя всичко възможно; to the \best of o.'s power ( ability) според силите си, доколкото ми позволяват силите; to give the \best one has in the shop разг. правя всичко възможно, полагам всички усилия; to make the \best of o.'s time оползотворявам времето си; to make the \best of things задоволявам се с това, което имам; примирявам се, задоволявам се; to make the \best of a bad bargain не се отчайвам, не падам духом (в беда); изтърпявам нещастието безропотно; to give s.o. \best признавам превъзходството на някого; признавам поражението си; it turned out for the \best всяко зло за добро; to the \best of o.'s belief ( knowledge) доколкото знам; to the \best of my judgement доколкото мога да преценя; to make the \best of o.'s way вървя бързо; to have the \best of it побеждавам, книж. вземам връх, успявам, спечелвам (в спор и пр.); to get the \best of s.o. вземам връх, побеждавам някого; you can do it with the \best не падаш по-долу от който и да е, не си по-лош от останалите; IV. v разг. превъзхождам, надминавам; вземам връх, побеждавам, бия. -
13 cloud
{klaud}
I. 1. облак (и прен.), to be/have one's head in the CLOUDs прен. витая в облаците, непрактичен/нереалистичен/отнесен съм
2. прен. сянка, петно, опасност, заплаха
under a CLOUD в немилост, дискредитиран, заподозрян
3. прен. облак, рояк, рой
4. мътно петно (в течност, стъкло, кристал и пр.)
5. пресукана прежда от два цвята
on CLOUD seven/nine разг. безкрайно щастлив
II. 1. заоблачавам се, покривам се с облаци 2. потъмнявам, затъмнявам, замъглявам, помрачавам, помръквам
3. прен. хвърлям сянка/петно върху, очерням
4. забулвам (се), обгръщам, скривам
her eyes were CLOUD-ed with tears очите и бяха замъглени от сълзи
5. придавам неясни оттенъци (на дърво, кожа и пр.) -, изпъстрям* * *{klaud} n 1. облак (и прен.), to be/have o.'s head in the clouds пр(2) v 1. заоблачавам се, покривам се с облаци 2. потьмнявам;* * *рояк; облак; помрачавам; замъглявам; затъмнявам;* * *1. her eyes were cloud-ed with tears очите и бяха замъглени от сълзи 2. i. облак (и прен.), to be/have one's head in the clouds прен. витая в облаците, непрактичен/нереалистичен/отнесен съм 3. ii. заоблачавам се, покривам се с облаци потъмнявам, затъмнявам, замъглявам, помрачавам, помръквам 4. on cloud seven/nine разг. безкрайно щастлив 5. under a cloud в немилост, дискредитиран, заподозрян 6. забулвам (се), обгръщам, скривам 7. мътно петно (в течност, стъкло, кристал и пр.) 8. прен. облак, рояк, рой 9. прен. сянка, петно, опасност, заплаха 10. прен. хвърлям сянка/петно върху, очерням 11. пресукана прежда от два цвята 12. придавам неясни оттенъци (на дърво, кожа и пр.) -, изпъстрям* * *cloud [klaud] I. n 1. облак (и прен.); • to be (have o.'s head) in the \clouds прен. в облаците съм, не обръщам внимание на действителността; to drop from the \clouds идвам изневиделица; every \cloud has a silver lining всичко си има добра страна, всяко зло за добро; on \cloud nine на седмото небе; 2. прен. сянка; петно; a \cloud of suspicion сянка на съмнение; to be under a \cloud 1) имам неуспех в работата (търговията и пр.); 2) под съмнение съм, гледат ме с лошо око; в немилост съм; 3. мътно петно (в течност, на стъкло, кристал и пр.); тъмна жилка (в мрамор); черно петно (на челото на кон); 4. рояк, глутница, тълпа; 5. пухкав шал за главата; II. v 1. заоблачавам се, покривам се с облаци (и с over); смрачавам се, помрачавам се (и прен.); 2. затъмнявам, потъмнявам, помрачавам (и прен.); замъглявам, очерням, хвърлям петно върху to \cloud the outlook for the economy помрачавам перспективите за икономиката; to \cloud s.o.'s mind помрачавам разсъдъка на някого; her eyes \clouded with tears очите ѝ се замъглиха от сълзи; steam \clouded the mirror огледалото се замъгли от парата; 3. придавам (на дърво, кожа) по-тъмни оттенъци; боядисвам ( конци) така, че изтъканият плат да има различни оттенъци. -
14 disguise
{dis'gaiz}
I. 1. преобличам, дегизирам, маскирам
2. прикривам
there is no disguising the fact that не може да се прикрие фактът, че
II. 1. маскиране, дегизиране, дегизация
in DISGUISE предрешен, маскиран, дегизиран
2. маска (и прен.), преструване, преструвка* * *{dis'gaiz} v 1. преобличам, дегизирам, маскирам; 2. прикрива(2) {dis'gaiz} n 1. маскиране, дегизиране, дегизация; in disguise п* * *прикривам; преправям; преобличам; дегизирам; маскиране;* * *1. i. преобличам, дегизирам, маскирам 2. ii. маскиране, дегизиране, дегизация 3. in disguise предрешен, маскиран, дегизиран 4. there is no disguising the fact that не може да се прикрие фактът, че 5. маска (и прен.), преструване, преструвка 6. прикривам* * *disguise[dis´gaiz] I.v 1. преобличам; дегизирам, предрешавам, маскирам; 2. прикривам, преправям; there is no disguising the fact that не може да не се признае, че ...; II. n 1. дегизиране, маскиране; in \disguise предрешен, маскиран; дегизиран; in the \disguise of a clown преоблечен (маскиран) като клоун; 2. лъжлива външност, маска (и прен.); преструване; to throw off all \disguise прен. свалям маската си; показвам истинския си лик; under the \disguise of charity под маската на благотворителност; • a blessing in \disguise всяко зло за добро. -
15 door
{dɔ:}
1. врата, вход
next DOOR в съседната къща/стая
out of DOORs навън, на открито
within DOORs вкъщи, под стреха
from DOOR to DOOR от къща на къща
2. прен. път
to close/shut the DOOR to пресичам/преграждам пътя на, не приемам, възпрепятствувам
to open the DOOR to откривам пътя за, допущам
to leave the DOOR open оставям (открита) възможност next DOOR to съвсем близо, прен. на границата на, почти
foot in the DOOR възможност за евентуален успех
to knock on/force an open DOOR прен. разбивам отворена врата
to keep open DOOR живея нашироко, къщата ми е отворена за всички, гостоприемен съм
to lay the blame at someone's DOOR обвинявам някого, стоварвам вината върху някого
the blame lies at someone's DOOR вината е у някого
on the wrong side of the DOOR прен. на сухо* * *{dъ:} n 1. врата, вход; next door в съседната къща/ стая; out of doors* * *вход; врата;* * *1. foot in the door възможност за евентуален успех 2. from door to door от къща на къща 3. next door в съседната къща/стая 4. on the wrong side of the door прен. на сухо 5. out of doors навън, на открито 6. the blame lies at someone's door вината е у някого 7. to close/shut the door to пресичам/преграждам пътя на, не приемам, възпрепятствувам 8. to keep open door живея нашироко, къщата ми е отворена за всички, гостоприемен съм 9. to knock on/force an open door прен. разбивам отворена врата 10. to lay the blame at someone's door обвинявам някого, стоварвам вината върху някого 11. to leave the door open оставям (открита) възможност next door to съвсем близо, прен. на границата на, почти 12. to open the door to откривам пътя за, допущам 13. within doors вкъщи, под стреха 14. врата, вход 15. прен. път* * *door[dɔ:] n 1. врата; вход; next \door (в) съседната къща (стая); next \door to съвсем близо до; на границата на нещо; почти; he lives four \doors off той живее през три къщи; at death's \door пред прага на смъртта, "пътник"; behind closed \doors при закрити врати, тайно; not to darken s.o.'s \door(s) да не препречвам прага на (обикн. в отриц. изречение); да не си ми се вяснал; out of \doors навън, на открито; within \doors в къщи, под стряха; to put s.o. to the \door (show s.o. the \door) показвам вратата на някого, изгонвам го; by ( through) the back \door по втория начин, тайно, неофициално; from \door to \door от врата на врата, от къща на къща, по къщите; to answer the \door отварям вратата (при звънене); to shut ( slam) the \door in s.o.'s face хлопвам вратата под носа на някого; прен. преграждам пътя, не пускам; to knock on the \door of опитвам се да стана член (на организация), натискам се да участвам; 2. прен. път; a \door to success път към успех (слава); to close ( shut) the \door to ( upon) пресичам (препречвам) пътя на; отказвам се от нещо, не приемам; правя невъзможно; прекратявам; to open the \door to прен. откривам пътя за, правя възможно, допускам; • the revolving \door 1) текучество (в компания); 2) затворен (омагьосан) кръг; a creaking \door hangs long on its hinges дърво с чворове най-мъчно изгаря; старото най-дълго се крепи; lock the stable \door after the horse is stolen ( has bolted/ gone) след дъжд качулка; on the wrong side of the \door (оставам) на сухо; as one \door closes, another opens всяко зло за добро; sweep before your own \door всяка жаба да си знае гьола; всяка коза за свой крак; не се бъркай в чужди работи; to force ( push at) an open \door разбивам отворена врата; to keep open \doors живея на широка нога; къщата ми е отворена за всекиго; обичам гости, отличавам се с гостоприемството си; have a foot ( toe) in the \door получил съм шанс, направил съм първа успешна крачка (към нещо); to lay the blame at a person's \door обвинявам, нападам някого; приписвам, стоварвам вина на (върху) някого. -
16 всеки
прил мест chacun, e, chaque, tout, e; а за всеки случай en tout cas; на всяка цена а tout prix, coûte que coûte; всяко зло за добро а quelque chose malheur est bon. -
17 mocho,
a 1. adj 1) тъп, затъпен; 2) безрог, шут; 3) прен., разг. подстриган; обелен; 4) прен. меланхоличен, тъжен, печален; 5) прен. М. религиозен; 6) М. консервативен, консерватор (в политиката); 2. m 1) ръчка (инструмент); 2) приклад (на оръжие); vàyase mocho,a por cornuda прен., разг. всяко зло за добро. -
18 malheur
m. (de mal2 et heur) 1. нещастие, беда, злополука; porter malheur нося нещастие; s'attirer un malheur навличам си беда; un malheur ne vient jamais seul погов. едно нещастие никога не идва само; 2. пакост, нещо лошо; 3. loc. adv. par malheur за нещастие, за зла участ; 4. loc. prép. pour le malheur de за нещастието на. Ќ а qqch. malheur est bon всяко зло за добро; malheur а vous! interj. тежко ви! горко ви! par malheur за нещастие; de malheur злощастен; avoir le malheur de имам нещастието да; faire le malheur de qqn. правя нещастен някого, правя живота му мъчен; jouer de malheur постоянно не ми върви; parle (parlez) pas de malheur в никакъв случай, съвсем не; le grand malheur ирон. голяма работа! Ќ Ant. bonheur, béatitude, heur. -
19 retrouver
v.tr. (de re- et trouver) 1. намирам отново; c'est une occasion que tu ne retrouveras jamais това е случай, какъвто няма да намериш никога повече; 2. намирам, откривам (нещо загубено); retrouver son chien намирам отново кучето си; 3. връщам се отново, отивам отново при някого; tu dois le retrouver ти трябва да идеш при него; 4. възвръщам си, възстановявам; retrouver le calme възстановявам си спокойствието; 5. прен. познавам отново; retrouver la joie познавам отново радостта; 6. откривам отново; retrouver un secret de fabrication откривам производствена тайна; 7. спомням си; je ne peux pas retrouver son nom не мога да си спомня името му; se retrouver 1. намирам се отново; 2. срещаме се, намираме се отново; se retrouver а Paris срещаме се в Париж; on se retrouvera! пак ще се срещнем! 3. ориентирам се; намирам пътя си след като съм се загубил; se retrouver dans ses comptes ориентирам се в сметките си; 4. познавам сам себе си, овладявам се; 5. успявам да изкарам печалба; 6. оказвам се; se retrouver sans travail оказвам се без работа. Ќ un(e) de perdu(e), dix de retrouvé(e)s всяко зло за добро; retrouver ses esprits осъзнавам се. Ќ Ant. égarer, oublier, perdre; dérouter.
См. также в других словарях:
Сура 4. Женщины — 1. О люди! Благоговейте пред Аллахом, Кто сотворил вас из одной души И от нее же сотворил ей пару. От них обеих Он рассеял (по земле) В великом множестве мужчин и женщин. Благоговейте пред Аллахом, С чьим именем вы предъявляете друг к другу спрос … Коран. Перевод В. Порохового
Сура 6. Скот — 1. Хвала Аллаху, Кто небеса и землю создал, Устроил мрак и свет! И все же те, кто не уверовал (в Него), Других придумывают в равные Ему. 2. Он Тот, Кто вас из глины создал И срок установил (для вашей жизни), И у Него назначен срок другой. И все… … Коран. Перевод В. Порохового
ИОАНН ПРЕДТЕЧА — [Иоанн Креститель; греч. ᾿Ιωάννης ὁ Πρόδρομος], крестивший Иисуса Христа, последний ветхозаветный пророк, открывший избранному народу Иисуса Христа как Мессию Спасителя (пам. 24 июня Рождество Иоанна Предтечи, 29 авг. Усекновение главы Иоанна… … Православная энциклопедия
на — (73) А. Предлог с вин. пад. 1. При обозначении предмета или пространства как места, куда направлено действие: Своя вѣщіа пръсты на живая струны въскладаше. 4. Наведе своя храбрыя плъкы на землю Половѣцькую за землю Руськую. 5. А всядемъ, братіе,… … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
се — Сей сии, сия, сие; сь, си, се (15) 1. Указат. местоим. Указывает на одно из сопоставимых лиц (или на один из сопоставимых предметов): Усобица княземъ на поганыя погыбе, рекоста бо братъ брату: се мое, а то мое же. 19. 955: Яко же при Соломанѣ… … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
Иван Грозный — Запрос «Иоанн IV» перенаправляется сюда; см. также другие значения. Об имени и названиях, связанных с ним Иван Грозный (значения) Иван IV Васильевич … Википедия
Грозный Иоанн — Запрос «Иоанн IV» перенаправляется сюда, см. Иоанн IV (значения). В летописях прозвание Грозный также употребляется применительно к Ивану III [1]. Иван IV Грозный Иван IV Васильевич … Википедия
Иван 4 — Запрос «Иоанн IV» перенаправляется сюда, см. Иоанн IV (значения). В летописях прозвание Грозный также употребляется применительно к Ивану III [1]. Иван IV Грозный Иван IV Васильевич … Википедия
Иван IV Грозный — Запрос «Иоанн IV» перенаправляется сюда, см. Иоанн IV (значения). В летописях прозвание Грозный также употребляется применительно к Ивану III [1]. Иван IV Грозный Иван IV Васильевич … Википедия
Иван IV — Запрос «Иоанн IV» перенаправляется сюда, см. Иоанн IV (значения). В летописях прозвание Грозный также употребляется применительно к Ивану III [1]. Иван IV Грозный Иван IV Васильевич … Википедия
Иван IV (Грозный) — Запрос «Иоанн IV» перенаправляется сюда, см. Иоанн IV (значения). В летописях прозвание Грозный также употребляется применительно к Ивану III [1]. Иван IV Грозный Иван IV Васильевич … Википедия
